И градската десница ще изока някой ден
Страна, която всяка седмица прави Велико народно въстание, постоянно може да удиви света с нещо ново!
Онзи ден “боецът ” Георги Георгиев реши да не се стиска повече като героя на Чудомир и да изока болката си. Повод за гнева му бе прозрението му, че съвсем всички стачкуващи против Борисов в действителност изобщо не желаят да го смъкват, а единствено водят предизборна подготовка за същинските избори през март следващата година. Нищо повече. Протестът се водел “имитационно нападателно ” от “триото ” и хората на Мая и Радев, само че постоянно “до границата на сигурност за статуквото “... Хората от ”триото ” да вземем за пример ” действително не желаят да смъкват Буда, те вършат предизборна акция, което е друго, и употребяват силата на жителите и митинга, с цел да си " постелят " на изборите.
Накратко, Георгиев искаше да каже, че същинските протестиращи са единствено хората от гражданските сдружения, които нямат политически упоритости, а на всички останали остро им е замирисало на власт, по тази причина бързат да си създадат
безвъзмезден партиен избирателен PR
“Боецът ” несъмнено е прав освен тъй като е по-близо до протестиращата кухня, само че тъй като в това, което споделя, има изстрадан исторически опит - мътни времена са, всеки желае да се покаже в добра светлина пред електората, да бъде видян и в последна сметка - да бъде определен. Защото рано или късно тази работа - изборите, ще се случи, и то не на площада, а пред урните. Борисов може да падне от махленски напън, само че идващите, които ще дойдат, ще дойдат по нормалния за демокрацията метод - посредством избор.
В този смисъл даже и думите на Георгиев за двойна игра - за митинг с мярка, не звучат чак толкоз скандално. По-добре е на избори да се върви, когато си подготвен, а не когато събитията те принудят - този урок опозицията е извънредно време да го научи след 12 неприятни години.
Честно казано,
бих се тормозил повече, в случай че Георгиев не е прав -
в случай че всички на площада в действителност желаят да смъкват Бойко и изобщо не мислят за изборите. Първо - тъй като това значи, че капацитетът на опозицията е нисък (колкото и митингите да се самонаричат и “велики “, и “народни “, и “въстания “) и не може да се събере сериозна маса против властта. И второ - тъй като в случай че никой измежду опозицията не мисли за изборите, то машината на Бойко и Движение за права и свободи ще ги печели во веки веков с малко помощ от ромските махали.
Друго ми прави усещане... Приказките, че Отровното трио, Мая, Радев, Слави и така нататък си вършат единствено PR, само че не желаят да смъкват властта, в действителност са част от дълги диспути в обществените мрежи, които са отдадени на бъдещото развиване на обстановката, в това число и през какви вероятни предизборни обединения ще се мине, с цел да се стигне до вота. В тези приказки
свети като великански морски фар огромният дерт на градското дясно,
че най-после отново ще бъде прецакано, още веднъж ще бъде изтласкано, отново ще бъде недооценено. Че обстановката към митингите може да се обърне на доста градуси и да се стигне до всевъзможни партийни конфигурации, поради които ”Демократична България ” може още веднъж да не влезе в Народното събрание. Примерно, да си създадат коалиция Триото и тези другите, да изпомпат националния яд в своя изгода и да се уредят с парламентарни кресла, а същинските демократи жълтопаветници да останат още веднъж с празна чиния.
Този поток на мисълта, който се лее обилно в обществените мрежи, е много стеснителен за десницата. Поради 100 аргументи. Първо, демократи не имат вяра в искреността на митинга. Второ - усъмняват се в здравия разсъдък на гласоподавателя. Трето - недоволни са от интензивността на конкуренцията. Четвърто - не виждат и не отчитат нивото на личната си интензивност. Пето - стартират нов развой на сепариране. Шесто...
Всички сходни размишления на десницата имат общ корен и той се крие в
непризнаването на организационната роля на така наречен Отровно трио
Десните гледат на триото като на външен, нездравословен и неприемлив детайл, който освен не е " наш ", само че даже пречи на нашите - не им дава микрофона.
Подобни размишления са доста нездрави, тъй като не почиват на съвсем никакви обстоятелства. Отровното трио не е партия, която може да се яви на избори, не се кани да става такава, пък и да се кани - няма време за регистрация и структуриране. Рейтингът на всеки от тримата водачи на митинга надали би дал някаква добавена стойност към която и да е партия. Абсолютно същото важи и за несъществуващата “партия на Радев “, която все се " ражда " през последните години. Трето, коалирането на Мая Манолова и Александър Томов не би разширило електоралните им действителности в никаква посока. Четвърто - единственият " протестен " индивид, който си има партия, е Слави Трифонов, само че той не върви по площадите. Неговият рейтинг пораства, само че не от това, че е участник в окупацията на кръстовища, нито от това, че изземва някаква част от дясното пространство.
На процедура, без значение от променената обстановка, българското дясно продължава да се държи по този начин, както се държеше през последните години -
Бойко е неприятен, ние сме положителните
и когато Бойко падне, ние би трябвало да дойдем, тъй като по този начин би трябвало да бъде. Сега се оказа, че на площада има доста хора, които считат Бойко за неприятен, а себе си броят за положителни и също имат искания за власт.
Факт е, че на площада несъмнено има хора, които си вършат на ниска цена PR - имало е и постоянно ще има. Но на това не трябва да се гледа като на някаква драма. Много по-важно е това, което площадът реализира със задружни старания - в последните 100 дни се случва нещо извънредно значимо, което и “бойците ”, и Демократична България, а и всички останали би трябвало да регистрират - демитологизира се Борисов и това няма по какъв начин да не се отрази на изборите. Ако преди години Бойко бе Чък Норис, то през днешния ден е индивидът, за чиято оставка пее улицата. Той, Гешев, Пеевски и така нататък са хората, които са сведени до " мутри ".
Георгиев има всички учредения да търси тези, които си вършат партиен PR по време на " великите въстания ". Повече изгода от това упражнение обаче ще има, в случай че българската съпротива стартира да стартира хрумвания, да търси електората си, да търси и партньорства.
Онзи ден “боецът ” Георги Георгиев реши да не се стиска повече като героя на Чудомир и да изока болката си. Повод за гнева му бе прозрението му, че съвсем всички стачкуващи против Борисов в действителност изобщо не желаят да го смъкват, а единствено водят предизборна подготовка за същинските избори през март следващата година. Нищо повече. Протестът се водел “имитационно нападателно ” от “триото ” и хората на Мая и Радев, само че постоянно “до границата на сигурност за статуквото “... Хората от ”триото ” да вземем за пример ” действително не желаят да смъкват Буда, те вършат предизборна акция, което е друго, и употребяват силата на жителите и митинга, с цел да си " постелят " на изборите.
Накратко, Георгиев искаше да каже, че същинските протестиращи са единствено хората от гражданските сдружения, които нямат политически упоритости, а на всички останали остро им е замирисало на власт, по тази причина бързат да си създадат
безвъзмезден партиен избирателен PR
“Боецът ” несъмнено е прав освен тъй като е по-близо до протестиращата кухня, само че тъй като в това, което споделя, има изстрадан исторически опит - мътни времена са, всеки желае да се покаже в добра светлина пред електората, да бъде видян и в последна сметка - да бъде определен. Защото рано или късно тази работа - изборите, ще се случи, и то не на площада, а пред урните. Борисов може да падне от махленски напън, само че идващите, които ще дойдат, ще дойдат по нормалния за демокрацията метод - посредством избор.
В този смисъл даже и думите на Георгиев за двойна игра - за митинг с мярка, не звучат чак толкоз скандално. По-добре е на избори да се върви, когато си подготвен, а не когато събитията те принудят - този урок опозицията е извънредно време да го научи след 12 неприятни години.
Честно казано,
бих се тормозил повече, в случай че Георгиев не е прав -
в случай че всички на площада в действителност желаят да смъкват Бойко и изобщо не мислят за изборите. Първо - тъй като това значи, че капацитетът на опозицията е нисък (колкото и митингите да се самонаричат и “велики “, и “народни “, и “въстания “) и не може да се събере сериозна маса против властта. И второ - тъй като в случай че никой измежду опозицията не мисли за изборите, то машината на Бойко и Движение за права и свободи ще ги печели во веки веков с малко помощ от ромските махали.
Друго ми прави усещане... Приказките, че Отровното трио, Мая, Радев, Слави и така нататък си вършат единствено PR, само че не желаят да смъкват властта, в действителност са част от дълги диспути в обществените мрежи, които са отдадени на бъдещото развиване на обстановката, в това число и през какви вероятни предизборни обединения ще се мине, с цел да се стигне до вота. В тези приказки
свети като великански морски фар огромният дерт на градското дясно,
че най-после отново ще бъде прецакано, още веднъж ще бъде изтласкано, отново ще бъде недооценено. Че обстановката към митингите може да се обърне на доста градуси и да се стигне до всевъзможни партийни конфигурации, поради които ”Демократична България ” може още веднъж да не влезе в Народното събрание. Примерно, да си създадат коалиция Триото и тези другите, да изпомпат националния яд в своя изгода и да се уредят с парламентарни кресла, а същинските демократи жълтопаветници да останат още веднъж с празна чиния.
Този поток на мисълта, който се лее обилно в обществените мрежи, е много стеснителен за десницата. Поради 100 аргументи. Първо, демократи не имат вяра в искреността на митинга. Второ - усъмняват се в здравия разсъдък на гласоподавателя. Трето - недоволни са от интензивността на конкуренцията. Четвърто - не виждат и не отчитат нивото на личната си интензивност. Пето - стартират нов развой на сепариране. Шесто...
Всички сходни размишления на десницата имат общ корен и той се крие в
непризнаването на организационната роля на така наречен Отровно трио
Десните гледат на триото като на външен, нездравословен и неприемлив детайл, който освен не е " наш ", само че даже пречи на нашите - не им дава микрофона.
Подобни размишления са доста нездрави, тъй като не почиват на съвсем никакви обстоятелства. Отровното трио не е партия, която може да се яви на избори, не се кани да става такава, пък и да се кани - няма време за регистрация и структуриране. Рейтингът на всеки от тримата водачи на митинга надали би дал някаква добавена стойност към която и да е партия. Абсолютно същото важи и за несъществуващата “партия на Радев “, която все се " ражда " през последните години. Трето, коалирането на Мая Манолова и Александър Томов не би разширило електоралните им действителности в никаква посока. Четвърто - единственият " протестен " индивид, който си има партия, е Слави Трифонов, само че той не върви по площадите. Неговият рейтинг пораства, само че не от това, че е участник в окупацията на кръстовища, нито от това, че изземва някаква част от дясното пространство.
На процедура, без значение от променената обстановка, българското дясно продължава да се държи по този начин, както се държеше през последните години -
Бойко е неприятен, ние сме положителните
и когато Бойко падне, ние би трябвало да дойдем, тъй като по този начин би трябвало да бъде. Сега се оказа, че на площада има доста хора, които считат Бойко за неприятен, а себе си броят за положителни и също имат искания за власт.
Факт е, че на площада несъмнено има хора, които си вършат на ниска цена PR - имало е и постоянно ще има. Но на това не трябва да се гледа като на някаква драма. Много по-важно е това, което площадът реализира със задружни старания - в последните 100 дни се случва нещо извънредно значимо, което и “бойците ”, и Демократична България, а и всички останали би трябвало да регистрират - демитологизира се Борисов и това няма по какъв начин да не се отрази на изборите. Ако преди години Бойко бе Чък Норис, то през днешния ден е индивидът, за чиято оставка пее улицата. Той, Гешев, Пеевски и така нататък са хората, които са сведени до " мутри ".
Георгиев има всички учредения да търси тези, които си вършат партиен PR по време на " великите въстания ". Повече изгода от това упражнение обаче ще има, в случай че българската съпротива стартира да стартира хрумвания, да търси електората си, да търси и партньорства.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ